beti beti
26 421
26 abr 2009, 1:33

Две ръце, прозорец и доверие...

  Poesía
1.6K 0 5

 

 

 

 

за да мога...

 

да достигна

висините

са ми нужни

две ръце

прозорец

и доверие...

              

с ръцете

ще придържам

страховете си

да политнат

през прозореца

без страх

и доверие

за да се върнат

вечер

избродили

безветрения бряг

на нечия незряла

съвест

издрала тъмнината

с тишина

и стелеща се

бавно

без пощада

в незряща

звездна

синева...

ръцете...

ще засвирят

по прозореца

сълзите

на нестихващ

дъжд

и в отразени

капчици ще бродят

по стъпките

на отмаляла ръж...

 

за да мога

да достигна

висините

са ми нужни

две ръце

прозорец

и доверие...

 

за да мога

да достигна

висините...

 

си ми нужно ти...

 

(безвремие...)

 

 

 

26.04.09

Пловдив

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • beti
    beti
    Колко отдавна е било.... Благодаря!
  • Zlatka` (Някоя)
    Zlatka` (Някоя)
    Страхотно!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    докоснала си висините...в нежен миг безвремие...
    прекрасна поезия...мила Бехрин.
  • Anita765 (Ани Монева)
    Anita765 (Ани Монева)
    Това е вярно, Бети, че е нужно безвремие, за да достигнеш висините...Като си помисля, цял живот всеки търси точно това /образно казано/ и е щастлив само този който го постигне... И нещо друго - представата за висини всеки път е различна и всеки път все по далечна... Може би кръгът на душите ни с течение на времето става все по-голям и затова ръцете ни не достигат...
    Прегръдка за този стих!
  • goredoly (Миглена Цветкова)
    goredoly (Миглена Цветкова)
    Чудесно е!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0