за да мога...
да достигна
висините
са ми нужни
две ръце
прозорец
и доверие...
с ръцете
ще придържам
страховете си
да политнат
през прозореца
без страх
и доверие
за да се върнат
вечер
избродили
безветрения бряг
на нечия незряла
съвест
издрала тъмнината
с тишина
и стелеща се
бавно
без пощада
в незряща
звездна
синева...
ръцете...
ще засвирят
по прозореца
сълзите
на нестихващ
дъжд
и в отразени
капчици ще бродят
по стъпките
на отмаляла ръж...
за да мога
да достигна
висините
са ми нужни
две ръце
прозорец
и доверие...
за да мога
да достигна
висините...
си ми нужно ти...
(безвремие...)
26.04.09
Пловдив
© Бехрин Все права защищены