beti (Бехрин)
421 4584
26.04.2009 г., 1:33 ч.

Две ръце, прозорец и доверие... 

  Поезия
1128 0 5

 

 

 

 

за да мога...

 

да достигна

висините

са ми нужни

две ръце

прозорец

и доверие...

              

с ръцете

ще придържам

страховете си

да политнат

през прозореца

без страх

и доверие

за да се върнат

вечер

избродили

безветрения бряг

на нечия незряла

съвест

издрала тъмнината

с тишина

и стелеща се

бавно

без пощада

в незряща

звездна

синева...

ръцете...

ще засвирят

по прозореца

сълзите

на нестихващ

дъжд

и в отразени

капчици ще бродят

по стъпките

на отмаляла ръж...

 

за да мога

да достигна

висините

са ми нужни

две ръце

прозорец

и доверие...

 

за да мога

да достигна

висините...

 

си ми нужно ти...

 

(безвремие...)

 

 

 

26.04.09

Пловдив

 

 

© Бехрин Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Колко отдавна е било.... Благодаря!
  • Страхотно!
  • докоснала си висините...в нежен миг безвремие...
    прекрасна поезия...мила Бехрин.
  • Това е вярно, Бети, че е нужно безвремие, за да достигнеш висините...Като си помисля, цял живот всеки търси точно това /образно казано/ и е щастлив само този който го постигне... И нещо друго - представата за висини всеки път е различна и всеки път все по далечна... Може би кръгът на душите ни с течение на времето става все по-голям и затова ръцете ни не достигат...
    Прегръдка за този стих!
  • Чудесно е!
Предложения
: ??:??