beti
26 421

26.04.2009 г., 1:33

Две ръце, прозорец и доверие...

Поезия

1.6K 0 5

за да мога...

да достигна

висините

са ми нужни

две ръце

прозорец

и доверие...

с ръцете

ще придържам

страховете си

да политнат

през прозореца

без страх

и доверие

за да се върнат

вечер

избродили

безветрения бряг

на нечия незряла

съвест

издрала тъмнината

с тишина

и стелеща се

бавно

без пощада

в незряща

звездна

синева...

ръцете...

ще засвирят

по прозореца

сълзите

на нестихващ

дъжд

и в отразени

капчици ще бродят

по стъпките

на отмаляла ръж...

за да мога

да достигна

висините

са ми нужни

две ръце

прозорец

и доверие...

за да мога

да достигна

висините...

си ми нужно ти...

(безвремие...)

26.04.09

Пловдив

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

beti

Колко отдавна е било.... Благодаря!

2015-05-30T16:53:44+03:00
Zlatka` (Някоя)

Страхотно!

2015-05-30T09:12:30+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

докоснала си висините...в нежен миг безвремие...
прекрасна поезия...мила Бехрин.

2009-04-27T15:48:16+03:00
Anita765 (Ани Монева)

Това е вярно, Бети, че е нужно безвремие, за да достигнеш висините...Като си помисля, цял живот всеки търси точно това /образно казано/ и е щастлив само този който го постигне... И нещо друго - представата за висини всеки път е различна и всеки път все по далечна... Може би кръгът на душите ни с течение на времето става все по-голям и затова ръцете ни не достигат...
Прегръдка за този стих!

2009-04-26T07:46:55+03:00
goredoly (Миглена Цветкова)

Чудесно е!

2009-04-26T07:27:26+03:00