2 sept 2022, 9:26

Две синеви 

  Poesía » De amor
261 3 7

Звездна люлка за мен направи,

обкована със златен прашец

и постеля от Млечния път изтъчи,

извезана с майски дъждец.

На Луната заръчай над мене да бди

и пълна, и на сърпче кога е.

От небето синьо ми подари,

за кураж, за добри бъднини.

От вечерния здрач топлина ми вземи,

за да сгрява и нощи... и дни.

От облак сияен пух отрежи,

на сърце да прилича парчето,

та да зная и аз, и светът да узнай,

че ме има и отвъд битието.

Закичи във косите ми морски звезди,

нек вълните ме грабнат... и слисана,

да достигна браздата между две синеви,

та нали от тях съм орисана.

На безкрайната шир ме обречи,

че не мога да бъда смирена,

дъщеря съм на вятъра и безбрежното синьо,

от любов между тях съм родена.

© Златка Чардакова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??