Две синеви
Звездна люлка за мен направи,
обкована със златен прашец
и постеля от Млечния път изтъчи,
извезана с майски дъждец.
На Луната заръчай над мене да бди
и пълна, и на сърпче кога е.
От небето синьо ми подари,
за кураж, за добри бъднини.
От вечерния здрач топлина ми вземи,
за да сгрява и нощи... и дни.
От облак сияен пух отрежи,
на сърце да прилича парчето,
та да зная и аз, и светът да узнай,
че ме има и отвъд битието.
Закичи във косите ми морски звезди,
нек вълните ме грабнат... и слисана,
да достигна браздата между две синеви,
та нали от тях съм орисана.
На безкрайната шир ме обречи,
че не мога да бъда смирена,
дъщеря съм на вятъра и безбрежното синьо,
от любов между тях съм родена.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Златка Чардакова Todos los derechos reservados
