По-добре да не виждам поета.
По-добре само думи да пия.
Тишината от смут е обзета
и е толкова странно, че тия
тръпки тайни и тихи причини
да будувам с куплетите нощем
в мене тичат тревожно невинни
и браздят меки сънища още.
Че поетът, сонети извезал,
нежно скромен във синята риза,
няма нито корона, ни жезъл,
ала странно във мислите слиза. ...