Две срещи с поети: среща първа
По-добре да не виждам поета.
По-добре само думи да пия.
Тишината от смут е обзета
и е толкова странно, че тия
тръпки тайни и тихи причини
да будувам с куплетите нощем
в мене тичат тревожно невинни
и браздят меки сънища още.
Че поетът, сонети извезал,
нежно скромен във синята риза,
няма нито корона, ни жезъл,
ала странно във мислите слиза.
И макар че не пасва поета
на внезапните чакани думи,
кротко някак чело̀то му свети...
... и потоп... и пожар помежду ни.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
