26 nov 2024, 16:45

Две съдби

  Poesía
421 0 0

Времето е оплело спомените ми в конци,

играейки си с тях като с марионетки.

Това, което някога смятах за истина,

се оказа сянката на една така силно желана реалност.

Раздялата ни беше по-дълга

от всяка една наша прегръдка.

А беше рано, твърде рано –

още не знаехме нищо един за друг

и такива си останахме- непознати.

За теб всичко спря,

а аз бях принудена да продължа.

Да продължа без човека,

който щеше да ме води

по незнайните пътища на живота. 

Сега гласът ти е далечен,

постепенно затихващ по коридорите в ума ми.

Глупаво ли е, че още търся лицето ти сред тълпите? 

Аз знам... знам, че напразно се ослушвам

за твоите стъпки да преминат прага. 

И въпреки това аз чакам...

чакам да се преплетат пак нашите съдби.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ина Адрианова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...