26 нояб. 2024 г., 16:45

Две съдби

419 0 0

Времето е оплело спомените ми в конци,

играейки си с тях като с марионетки.

Това, което някога смятах за истина,

се оказа сянката на една така силно желана реалност.

Раздялата ни беше по-дълга

от всяка една наша прегръдка.

А беше рано, твърде рано –

още не знаехме нищо един за друг

и такива си останахме- непознати.

За теб всичко спря,

а аз бях принудена да продължа.

Да продължа без човека,

който щеше да ме води

по незнайните пътища на живота. 

Сега гласът ти е далечен,

постепенно затихващ по коридорите в ума ми.

Глупаво ли е, че още търся лицето ти сред тълпите? 

Аз знам... знам, че напразно се ослушвам

за твоите стъпки да преминат прага. 

И въпреки това аз чакам...

чакам да се преплетат пак нашите съдби.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ина Адрианова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...