30 jul 2007, 23:09

Две сълзи...

  Poesía
1.1K 0 0
 

              Две сълзи...


Две сълзи, за мен се стичат,

две сълзи, за мен в очите ти горят,

търсят ме и ме обичат,

две сълзи по-чисти от роса...

За мене ти тъгуваш,

за очите ми, за устните дори,

тъгуваш ти за ласките ми нощем,

тъгуваш ти, нали !?!

Тъгата ти е век от нежност,

тя няма да намери пристана

на моята самота, болка и тъга.

Аз отдавна за тебе забравих,

мразих те преди за всичките сълзи,

за нощите, в които оставяше ме все сама,

без да кажеш дума и проклинах те за това...

Сега за мен не плачи, не тъгувай и не ме търси...

Късно е за прошка да ме молиш,

късно е за любовта...

Отдавна нея я няма,  в сърцето ми нямаш

място ти, то за тебе отдавна не тупти...

Две сълзи пред мен се стичат,

избърши ги ти, те няма да ме трогнат,

болката си запази и от мине си тръгни...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жулиета Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...