Две сълзи...
Две сълзи, за мен се стичат,
две сълзи, за мен в очите ти горят,
търсят ме и ме обичат,
две сълзи по-чисти от роса...
За мене ти тъгуваш,
за очите ми, за устните дори,
тъгуваш ти за ласките ми нощем,
тъгуваш ти, нали !?!
Тъгата ти е век от нежност,
тя няма да намери пристана
на моята самота, болка и тъга.
Аз отдавна за тебе забравих,
мразих те преди за всичките сълзи,
за нощите, в които оставяше ме все сама,
без да кажеш дума и проклинах те за това...
Сега за мен не плачи, не тъгувай и не ме търси...
Късно е за прошка да ме молиш,
късно е за любовта...
Отдавна нея я няма, в сърцето ми нямаш
място ти, то за тебе отдавна не тупти...
Две сълзи пред мен се стичат,
избърши ги ти, те няма да ме трогнат,
болката си запази и от мине си тръгни...
© Жулиета Стоянова Все права защищены