Две сълзи...

              Две сълзи...

Две сълзи, за мен се стичат,

две сълзи, за мен в очите ти горят,

търсят ме и ме обичат,

две сълзи по-чисти от роса...

За мене ти тъгуваш,

за очите ми, за устните дори,

тъгуваш ти за ласките ми нощем,

тъгуваш ти, нали !?!

Тъгата ти е век от нежност,

тя няма да намери пристана

на моята самота, болка и тъга.

Аз отдавна за тебе забравих,

мразих те преди за всичките сълзи,

за нощите, в които оставяше ме все сама,

без да кажеш дума и проклинах те за това...

Сега за мен не плачи, не тъгувай и не ме търси...

Късно е за прошка да ме молиш,

късно е за любовта...

Отдавна нея я няма,  в сърцето ми нямаш

място ти, то за тебе отдавна не тупти...

Две сълзи пред мен се стичат,

избърши ги ти, те няма да ме трогнат,

болката си запази и от мине си тръгни...