Две сърца преплетени в едно,
две сърца, но всяко по отделно е само.
Едното буен огън, но тихичко като вода,
а другото мъничко дръвче, но твърдо като скала.
Видях те аз макар и не на живо,
но достатъчно ми беше да го разбера.
Открадна ти сърцето мое,
без да питаш дали ще позволя.
Вечер гледам към звездите
и виждам аз във тъмното едно.
Красивото момиче останало само.
Но защо е то само, нима съдбата с него прави си шега ...