Две сърца преплетени в едно,
две сърца, но всяко по отделно е само.
Едното буен огън, но тихичко като вода,
а другото мъничко дръвче, но твърдо като скала.
Видях те аз макар и не на живо,
но достатъчно ми беше да го разбера.
Открадна ти сърцето мое,
без да питаш дали ще позволя.
Вечер гледам към звездите
и виждам аз във тъмното едно.
Красивото момиче останало само.
Но защо е то само, нима съдбата с него прави си шега
и е чакала момента да го срещне с принца си сега.
Уви не щеш ли случи се едно,
вместо две сърца преплетени в едно,
нарани го моето и остана си само.
Жалко, че не го разбрах на време
какво ми е приготвила съдбата тя за мен,
сигурно съм си виновен,
че мислите по теб не ме оставиха за ден.
Болката лекува се с едно и то със сигурност е във това
да знам, че си добре и няма да останеш ти сама.
Две сърца преплетени в едно,
но както винаги в живота едното остава си само.
© Борислав Александров All rights reserved.