Две сърца в гърдите ми се борят
Две сърца в гърдите ми се борят
в стремежа си любов да си дадат -
по тази тема те безкрайно спорят,
тръпнейки от ужас да се предадат
в онзи миг, когато са различни:
аз съдия не мога да им бъда,
че двете са еднакво романтични,
влюбеността е тяхната присъда.
Аз стоя в любовната омая
на този дълъг спор така обречен,
че тръпна и разбирам, че не зная
какво го прави да е труден, вечен -
в любовта съглеждам тази тайна,
нерешена и от Луната бледа,
но усмивката й е омайна
и в нощта загадъчно ме гледа.
Ето ме отново в тишината -
нещо неизбежно ще се случи,
искам аз ръката ти в ръката
за чувството любовно да научи,
за да може всяко от тях да вкуси,
бликналата изворна наслада
и да нямат мъка помежду си:
различието да не ги напада.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валери Рибаров Todos los derechos reservados
