Feb 22, 2007, 12:18 AM

Две сърца в гърдите ми се борят 

  Poetry
747 0 9

 

 

Две сърца в гърдите ми се борят

в стремежа си любов да си дадат -

по тази тема те безкрайно спорят,

тръпнейки от ужас да се предадат

в онзи миг, когато са различни:

аз съдия не мога да им бъда,

че двете са еднакво романтични,

влюбеността е тяхната присъда.

 

Аз стоя в любовната омая

на този дълъг спор така обречен,

че тръпна и разбирам, че не зная

какво го прави да е труден, вечен -

в любовта съглеждам тази тайна,

нерешена и от Луната бледа,

но усмивката й е омайна

и в нощта загадъчно ме гледа.

 

Ето ме отново в тишината -

нещо неизбежно ще се случи,

искам аз ръката ти в ръката

за чувството любовно да научи,

за да може всяко от тях да вкуси,

бликналата изворна наслада

и да нямат мъка помежду си:

различието да не ги напада.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да, съгласна съм. Спомням си го, да.
  • Става въпрос за различиета в тъждеството, за което ти говориш, защото то, от една страна, е поносимо, а, от друга страна, е двигател на любовното отношение. Затова спирането на този миг се оказва фатално.
    "О, миг поспри!" и рогатият му взима душата. Спомняш ли си го?
  • Така е, но когато няма различия е по-лесно, а дали по- лесното води до интересното, това всеки за себе си може да каже.
  • Единството, тъждеството и различието между влюбените са страни на тяхното отношение.
  • Прелестен текст! Важно е да няма различия в любовта !
    Поздрави и много
  • Става навалица
  • Да не говорим за повече - в едно
  • Диди, повдигаш два въпроса. Първият касае автор, герой, прототип, по който вече говорихме.
    По втория, ще допълня, че докато нещата са две в едно няма страшно. По сложно става при варианта три в едно!?
  • И аз затова все ви бъркам Но това не е само при теб, доста хора си ходят така, две - в едно, трудно се сключва примирие между двете половини...Ако го постигнеш, поне кажи как да не се мъчим
Random works
: ??:??