Две сърца в гърдите ми се борят
Две сърца в гърдите ми се борят
в стремежа си любов да си дадат -
по тази тема те безкрайно спорят,
тръпнейки от ужас да се предадат
в онзи миг, когато са различни:
аз съдия не мога да им бъда,
че двете са еднакво романтични,
влюбеността е тяхната присъда.
Аз стоя в любовната омая
на този дълъг спор така обречен,
че тръпна и разбирам, че не зная
какво го прави да е труден, вечен -
в любовта съглеждам тази тайна,
нерешена и от Луната бледа,
но усмивката й е омайна
и в нощта загадъчно ме гледа.
Ето ме отново в тишината -
нещо неизбежно ще се случи,
искам аз ръката ти в ръката
за чувството любовно да научи,
за да може всяко от тях да вкуси,
бликналата изворна наслада
и да нямат мъка помежду си:
различието да не ги напада.
© Валери Рибаров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Да, съгласна съм. Спомням си го, да.
-
Става въпрос за различиета в тъждеството, за което ти говориш, защото то, от една страна, е поносимо, а, от друга страна, е двигател на любовното отношение. Затова спирането на този миг се оказва фатално.
"О, миг поспри!" и рогатият му взима душата. Спомняш ли си го? -
Така е, но когато няма различия е по-лесно, а дали по- лесното води до интересното, това всеки за себе си може да каже.
-
Единството, тъждеството и различието между влюбените са страни на тяхното отношение.
-
Прелестен текст! Важно е да няма различия в любовта !
Поздрави и много -
Става навалица
-
Да не говорим за повече - в едно
-
Диди, повдигаш два въпроса. Първият касае автор, герой, прототип, по който вече говорихме.
По втория, ще допълня, че докато нещата са две в едно няма страшно. По сложно става при варианта три в едно!? -
И аз затова все ви бъркам Но това не е само при теб, доста хора си ходят така, две - в едно, трудно се сключва примирие между двете половини...Ако го постигнеш, поне кажи как да не се мъчим
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
