4 mar 2005, 0:21

Две Тела 

  Poesía
1851 0 4
Докосваш ме и бавно се разтапям.
Целуваш ме и целия горя.
Тази нощ за нас е чиста, свята,
носеща насладата със греха.
Чуствам пламъка във мене,
меката ти кожа от сатен,
как отровата изгаря всички вени,
а мигът е вечност споделена.
Тела, жадуващи за ласки
се обгръщат бавно и се сливат,
сякаш нивга няма да угаснат,
сякаш на земята най - щастливи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марто Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??