ezko (Марто)
71 31
Mar 4, 2005, 12:21 AM

Две Тела 

  Poetry
1750 0 4

Докосваш ме и бавно се разтапям.
Целуваш ме и целия горя.
Тази нощ за нас е чиста, свята,
носеща насладата със греха.


Чуствам пламъка във мене,
меката ти кожа от сатен,
как отровата изгаря всички вени,
а мигът е вечност споделена.


Тела, жадуващи за ласки
се обгръщат бавно и се сливат,
сякаш нивга няма да угаснат,
сякаш на земята най - щастливи.


За тях времето е спряло
и нощта е техен пленник,
сякаш слънцето почти изгряло
е спряло, за да ги погледа.


Да се наслади макар за миг
на късчето от рая, на земята,
на чуствата човешки, безгранични
и как се сливат любовта и красотата.

© Марто All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??