Застанали на брега,
високо над бушуващата вода ,
върху една оголена бяла скала,
стоят две фигури – мъж и жена.
Заключени в прегръдка са те,
огрени от слънцето, под синьо небе.
Синьо доскоро беше, сега не е,
Залеза почва, наблюдават го те .
Денят си отива, пада тъмнина,
но дори и в нея не отслабва любовта.
Напротив - все по-силна става тя,
силна и заключена във вечността. ...