15 авг. 2007 г., 14:21

Две тела

999 0 1
Застанали на брега,
високо над бушуващата вода ,
върху една оголена бяла скала,
стоят две фигури – мъж и жена.

Заключени в прегръдка са те,
огрени от слънцето, под синьо небе.
Синьо доскоро беше, сега не е,
Залеза почва, наблюдават го те .

Денят си отива, пада тъмнина,
но дори и в нея не отслабва любовта.
Напротив - все по-силна става тя,
силна и заключена във вечността.

Сгрява тя тези две човешки сърца,
сърца горещи, опиянени от любовта.
Сърца безтрашни, изправени срещу света.
Сърца свързани едно с друго. Те са съдба.

Туптят ли сърцата, туптят и не спират,
макар и опитите да спрат, ги напират.
Но ето как те продължават да бият,
готови един зарад друг дори да убият.

Това е, оказва се история невероятна.
Любовта между тях, най-малкото приятна.
Заедно, неразделни от мига на първата среща,
когато поглед кръстосаха и се сляха в целувка гореща.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...