Две устни, дивни, плахи, нежни.

Две очи, големи и красиви.

Румени, страните белоснежни.

Галещи ръцете закачливи.

Зове те моят взор, ела!

Сърцето си на моето отдай.

И нека слеят в едно тела,

души, желания до край.

И от доскорошен несбъднат блян,

от рой сънувани мечти,

облечени в моминския ти свян,

по личицата с моите черти.

Във децата да се преродим.

Да им дадем любов и радост.

Унаследеното им го дължим,

за да има на земята младост.

1989

http://www.vbox7.com/play:7e8230fb