Две устни
927
1
0
Две устни, дивни, плахи, нежни.
Две очи, големи и красиви.
Румени, страните белоснежни.
Галещи ръцете закачливи.
Зове те моят взор, ела!
Сърцето си на моето отдай.
И нека слеят в едно тела,
души, желания до край.
И от доскорошен несбъднат блян,
от рой сънувани мечти,
облечени в моминския ти свян,
по личицата с моите черти.
Във децата да се преродим.
Да им дадем любов и радост.
Унаследеното им го дължим,
за да има на земята младост.
1989
http://www.vbox7.com/play:7e8230fb
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Динко Милев Всички права запазени
