29 abr 2006, 13:03

Две в едно

  Poesía
785 0 2

 03.09.2006 год.

Очаквам твоето нежно завръщане
с тихия порив на песента.
Отмаляла, тъй силно прегръщам те,
връща се топлината в света.

Искам да вярвам, че те има,
някъде близо си до мен.
Но болка тъпа и незрима
дели ни сухо ден след ден.

Претръпнах ли след теб,
раздялата и самотата.
Превърнах ли се в късче лед,
презрях ли вече обичта ти?


  02.06.1999 год.

Няма да се примиря
и без бой да се предам.
Ще идвам нежна във съня,
топлина и сили да ти дам.

Ще сядам бавно на креслото,
с уверен поглед, тъй безкраен,
ще замижаваш ти и във окото,
в окото твое, в ъгъла,
ще натежава там сълза
от болка, че съм те излъгала
и със копнеж така нетраен,
че те обричам пак на самота.

Не ми обръщай гръб
и тихо не проплаквай.
Не се терзай от скръб,
да си изляза ме изчаквай.

...................................

Не ме кори със думи ядни,
не ме разкъсвай, не вини.
Виж устните ми как са жадни,
с омайна нежност ти ги напои.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...