29 abr 2006, 13:03

Две в едно

  Poesía
781 0 2

 03.09.2006 год.

Очаквам твоето нежно завръщане
с тихия порив на песента.
Отмаляла, тъй силно прегръщам те,
връща се топлината в света.

Искам да вярвам, че те има,
някъде близо си до мен.
Но болка тъпа и незрима
дели ни сухо ден след ден.

Претръпнах ли след теб,
раздялата и самотата.
Превърнах ли се в късче лед,
презрях ли вече обичта ти?


  02.06.1999 год.

Няма да се примиря
и без бой да се предам.
Ще идвам нежна във съня,
топлина и сили да ти дам.

Ще сядам бавно на креслото,
с уверен поглед, тъй безкраен,
ще замижаваш ти и във окото,
в окото твое, в ъгъла,
ще натежава там сълза
от болка, че съм те излъгала
и със копнеж така нетраен,
че те обричам пак на самота.

Не ми обръщай гръб
и тихо не проплаквай.
Не се терзай от скръб,
да си изляза ме изчаквай.

...................................

Не ме кори със думи ядни,
не ме разкъсвай, не вини.
Виж устните ми как са жадни,
с омайна нежност ти ги напои.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....