29.04.2006 г., 13:03

Две в едно

779 0 2

 03.09.2006 год.

Очаквам твоето нежно завръщане
с тихия порив на песента.
Отмаляла, тъй силно прегръщам те,
връща се топлината в света.

Искам да вярвам, че те има,
някъде близо си до мен.
Но болка тъпа и незрима
дели ни сухо ден след ден.

Претръпнах ли след теб,
раздялата и самотата.
Превърнах ли се в късче лед,
презрях ли вече обичта ти?


  02.06.1999 год.

Няма да се примиря
и без бой да се предам.
Ще идвам нежна във съня,
топлина и сили да ти дам.

Ще сядам бавно на креслото,
с уверен поглед, тъй безкраен,
ще замижаваш ти и във окото,
в окото твое, в ъгъла,
ще натежава там сълза
от болка, че съм те излъгала
и със копнеж така нетраен,
че те обричам пак на самота.

Не ми обръщай гръб
и тихо не проплаквай.
Не се терзай от скръб,
да си изляза ме изчаквай.

...................................

Не ме кори със думи ядни,
не ме разкъсвай, не вини.
Виж устните ми как са жадни,
с омайна нежност ти ги напои.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...