7 feb 2017, 10:14

Две вселени 

  Poesía » De amor
422 0 5

Точно мен, пресъхнал  си жадувал,
когато капчица вода дори си нямал,
когато на щастлив си се преструвал
и в бездните  самотен си пропадал.

Точно мен,  си търсил във мечтите
и тайничко си искал де ме има,
дарявайки ми слънце сред мъглите,
промъквайки си се в сивата ми зима.

Точно мен,  си искал до полуда,
невярвайки в това, че съществувам,
умът крещеше ти, че всъщност съм заблуда,
сърцето топло,  шепнеше, че струвам.

Точно мен, душата ти позна ме,
от цяла вечност бяхме разделени,
грижовната ти обич в миг раздра ме,
познах те и позна ме... две Вселени.


 

© Неземна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??