Две вселени
Точно мен, пресъхнал си жадувал,
когато капчица вода дори си нямал,
когато на щастлив си се преструвал
и в бездните самотен си пропадал.
Точно мен, си търсил във мечтите
и тайничко си искал де ме има,
дарявайки ми слънце сред мъглите,
промъквайки си се в сивата ми зима.
Точно мен, си искал до полуда,
невярвайки в това, че съществувам,
умът крещеше ти, че всъщност съм заблуда,
сърцето топло, шепнеше, че струвам.
Точно мен, душата ти позна ме,
от цяла вечност бяхме разделени,
грижовната ти обич в миг раздра ме,
познах те и позна ме... две Вселени.
© Неземна All rights reserved.
