10 dic 2009, 10:45

Двеминутен разговор с една статуя 

  Poesía
684 0 6

Пиян затръшвам аз на кръчмата вратата,

към къщи си вървя с бутилка във ръка;

със стълба там сърдечно си говорим,

приятел-котка маха ми с ръка.

 

Вървя към нас и тихо си подпявам,

поспирам се за кратък само миг,

с бордюра заедно коняк аз там отпивам;

бездомен пес здрависва ме с език.

 

Но явно твърде бавно аз напредвам

и строго смъмрям своите крака,

забързват те, но точно пък тогава

за две минути пред статуя някаква се спрях.

 

Веднага ù предложих от коняка,

но тя да го опита не жела,

тогава аз реших да ù разкажа

за впечатленията свои от деня.

 

По улицата, казах ù, че се разхождат хора,

костюми караха най-скъпите коли,

директор зад шкембето си вървеше,

морал във куфарчето крие политик.

 

Видях сапунки - лустро - с тонове раздават,

кутии празни учат в институт,

момичета с бикини, вместо с шнола на главата,

държавник  маха топло от плакат.

 

Навсякъде веселие и щастие цареше,

неправомерно на места прокрадва се тъга,

но две минути разговор, статуйо, изтече

и аз към къщи трябва да вървя.

 

 

© Валесион Валесион Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??