Двеминутен разговор с една статуя
Пиян затръшвам аз на кръчмата вратата,
към къщи си вървя с бутилка във ръка;
със стълба там сърдечно си говорим,
приятел-котка маха ми с ръка.
Вървя към нас и тихо си подпявам,
поспирам се за кратък само миг,
с бордюра заедно коняк аз там отпивам;
бездомен пес здрависва ме с език.
Но явно твърде бавно аз напредвам
и строго смъмрям своите крака,
забързват те, но точно пък тогава
за две минути пред статуя някаква се спрях.
Веднага ù предложих от коняка,
но тя да го опита не жела,
тогава аз реших да ù разкажа
за впечатленията свои от деня.
По улицата, казах ù, че се разхождат хора,
костюми караха най-скъпите коли,
директор зад шкембето си вървеше,
морал във куфарчето крие политик.
Видях сапунки - лустро - с тонове раздават,
кутии празни учат в институт,
момичета с бикини, вместо с шнола на главата,
държавник маха топло от плакат.
Навсякъде веселие и щастие цареше,
неправомерно на места прокрадва се тъга,
но две минути разговор, статуйо, изтече
и аз към къщи трябва да вървя.
© Валесион Валесион All rights reserved.
, и аз самата видях наскоро, та си представих и тази, но още по-образно!
