6 dic 2007, 11:09

Двете котета

  Poesía » Otra
905 0 15

 

Две котета малки боричкат се весело,

отсреща в кашпата с мушкато.

Ех, че са мили и пухени - сладки.

 

Стояха наежени уж,

на задните лапички само.

И бялото в миг из листата се шмугна.

 

По муцунката после с предната

лапичка бацна кафявото.

Мале, да видиш каква е емоция!

 

А и кафявото не му остана длъжно -

посегна, замаха с опашката,

важно, после... с муцунка отвърна.

 

Какво ли се карат на техния котешки?

И какъв бе тоя жест?

Дали не искаше да го помилва - по котешки?

 

А може би се... целунаха?!

 

Но играта им е чудесна!

Мили и пухени, и малко... навъсени!

Ех, да им имам проблемите!

 

А как им завиждам!

Защото май ми се иска...

на тях да приличаме.

 

31.10.2007 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...