6 дек. 2007 г., 11:09

Двете котета

909 0 15

 

Две котета малки боричкат се весело,

отсреща в кашпата с мушкато.

Ех, че са мили и пухени - сладки.

 

Стояха наежени уж,

на задните лапички само.

И бялото в миг из листата се шмугна.

 

По муцунката после с предната

лапичка бацна кафявото.

Мале, да видиш каква е емоция!

 

А и кафявото не му остана длъжно -

посегна, замаха с опашката,

важно, после... с муцунка отвърна.

 

Какво ли се карат на техния котешки?

И какъв бе тоя жест?

Дали не искаше да го помилва - по котешки?

 

А може би се... целунаха?!

 

Но играта им е чудесна!

Мили и пухени, и малко... навъсени!

Ех, да им имам проблемите!

 

А как им завиждам!

Защото май ми се иска...

на тях да приличаме.

 

31.10.2007 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...