Две котета малки боричкат се весело,
отсреща в кашпата с мушкато.
Ех, че са мили и пухени - сладки.
Стояха наежени уж,
на задните лапички само.
И бялото в миг из листата се шмугна.
По муцунката после с предната
лапичка бацна кафявото.
Мале, да видиш каква е емоция!
А и кафявото не му остана длъжно -
посегна, замаха с опашката,
важно, после... с муцунка отвърна.
Какво ли се карат на техния котешки?
И какъв бе тоя жест?
Дали не искаше да го помилва - по котешки?
А може би се... целунаха?!
Но играта им е чудесна!
Мили и пухени, и малко... навъсени!
Ех, да им имам проблемите!
А как им завиждам!
Защото май ми се иска...
на тях да приличаме.
31.10.2007 г.
© Нели Всички права запазени