20 oct 2010, 9:45

Двете ми котки

  Poesía » Otra
730 0 5

                                                                На Съни и Биби

 

 

Двете ми котки винаги знаят

дали съм тъжна или радостна,

кога хитрувам, защо скучая

и на гнева ми колко е градусът.

 

Двете улавят с антени невидими

стъпките ми - плахи или щастливи,

винаги знаят, когато си идвам,

грея ли, или съм от грижи сива.

 

Мъдрост чета във очите им фосфорни,

безпределна любов и разбиране.

Наелектризирва ме всяко докосване,

мъркането им е приспивно.

 

Мястото, дето боли ме, разбрали,

болката ми изтръгват с нокти.

Даже с готовност биха ми дали

един-два от своите девет живота.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Защо само котките могат това и чий заместител са те?! Поздрав, Нинче!
  • Мяу
  • Котаракът Пайо предлага приятелство!Сега е малко ранен, защото смело се е бил, но след седмица ще е готов.Поздрави на Съни и Биби!
  • Много са щедри тези котета
  • Много мил стих! Няма по-верни и добри приятели от тези, които гледаме в дома си! Аз имам Померанче и то най-добре ме разбира...! Нека са живи и здрави, да те радват!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...