20.10.2010 г., 9:45

Двете ми котки

726 0 5

                                                                На Съни и Биби

 

 

Двете ми котки винаги знаят

дали съм тъжна или радостна,

кога хитрувам, защо скучая

и на гнева ми колко е градусът.

 

Двете улавят с антени невидими

стъпките ми - плахи или щастливи,

винаги знаят, когато си идвам,

грея ли, или съм от грижи сива.

 

Мъдрост чета във очите им фосфорни,

безпределна любов и разбиране.

Наелектризирва ме всяко докосване,

мъркането им е приспивно.

 

Мястото, дето боли ме, разбрали,

болката ми изтръгват с нокти.

Даже с готовност биха ми дали

един-два от своите девет живота.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Защо само котките могат това и чий заместител са те?! Поздрав, Нинче!
  • Мяу
  • Котаракът Пайо предлага приятелство!Сега е малко ранен, защото смело се е бил, но след седмица ще е готов.Поздрави на Съни и Биби!
  • Много са щедри тези котета
  • Много мил стих! Няма по-верни и добри приятели от тези, които гледаме в дома си! Аз имам Померанче и то най-добре ме разбира...! Нека са живи и здрави, да те радват!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...