Двете ми котки

Oct 20, 2010, 9:45 AM

Poetry » Other

568 0 5

На Съни и Биби

Двете ми котки винаги знаят

дали съм тъжна или радостна,

кога хитрувам, защо скучая

и на гнева ми колко е градусът.

Двете улавят с антени невидими

стъпките ми - плахи или щастливи,

винаги знаят, когато си идвам,

грея ли, или съм от грижи сива.

Мъдрост чета във очите им фосфорни,

безпределна любов и разбиране.

Наелектризирва ме всяко докосване,

мъркането им е приспивно.

Мястото, дето боли ме, разбрали,

болката ми изтръгват с нокти.

Даже с готовност биха ми дали

един-два от своите девет живота.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

arina-rus (Арина)

2010-10-27T11:35:32+03:00

Защо само котките могат това и чий заместител са те?! Поздрав, Нинче!
LeChevalier (Тошко)

2010-10-21T10:23:06+03:00

Мяу
StefkaGaleva (Стефка Галева)

2010-10-21T06:10:56+03:00

Котаракът Пайо предлага приятелство!Сега е малко ранен, защото смело се е бил, но след седмица ще е готов.Поздрави на Съни и Биби!
goredoly (Миглена Цветкова)

2010-10-20T18:55:15+03:00

Много са щедри тези котета
Pepina (Пепа Деличева)

2010-10-20T15:28:00+03:00

Много мил стих! Няма по-верни и добри приятели от тези, които гледаме в дома си! Аз имам Померанче и то най-добре ме разбира...! Нека са живи и здрави, да те радват!