Oct 20, 2010, 9:45 AM

Двете ми котки

  Poetry » Other
725 0 5

                                                                На Съни и Биби

 

 

Двете ми котки винаги знаят

дали съм тъжна или радостна,

кога хитрувам, защо скучая

и на гнева ми колко е градусът.

 

Двете улавят с антени невидими

стъпките ми - плахи или щастливи,

винаги знаят, когато си идвам,

грея ли, или съм от грижи сива.

 

Мъдрост чета във очите им фосфорни,

безпределна любов и разбиране.

Наелектризирва ме всяко докосване,

мъркането им е приспивно.

 

Мястото, дето боли ме, разбрали,

болката ми изтръгват с нокти.

Даже с готовност биха ми дали

един-два от своите девет живота.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Защо само котките могат това и чий заместител са те?! Поздрав, Нинче!
  • Мяу
  • Котаракът Пайо предлага приятелство!Сега е малко ранен, защото смело се е бил, но след седмица ще е готов.Поздрави на Съни и Биби!
  • Много са щедри тези котета
  • Много мил стих! Няма по-верни и добри приятели от тези, които гледаме в дома си! Аз имам Померанче и то най-добре ме разбира...! Нека са живи и здрави, да те радват!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...