20 окт. 2010 г., 09:45

Двете ми котки

727 0 5

                                                                На Съни и Биби

 

 

Двете ми котки винаги знаят

дали съм тъжна или радостна,

кога хитрувам, защо скучая

и на гнева ми колко е градусът.

 

Двете улавят с антени невидими

стъпките ми - плахи или щастливи,

винаги знаят, когато си идвам,

грея ли, или съм от грижи сива.

 

Мъдрост чета във очите им фосфорни,

безпределна любов и разбиране.

Наелектризирва ме всяко докосване,

мъркането им е приспивно.

 

Мястото, дето боли ме, разбрали,

болката ми изтръгват с нокти.

Даже с готовност биха ми дали

един-два от своите девет живота.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Защо само котките могат това и чий заместител са те?! Поздрав, Нинче!
  • Мяу
  • Котаракът Пайо предлага приятелство!Сега е малко ранен, защото смело се е бил, но след седмица ще е готов.Поздрави на Съни и Биби!
  • Много са щедри тези котета
  • Много мил стих! Няма по-верни и добри приятели от тези, които гледаме в дома си! Аз имам Померанче и то най-добре ме разбира...! Нека са живи и здрави, да те радват!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...