Движение
Като Дъбово няма такава –
тъй красива и стройна тинтява.
През април висините лилави
си припяват за минала слава.
Вечен път, на снагата ми мòрна
ѝ додея от влака за Горна...
Аз пътувам до други студенти,
на живота велик компоненти.
За ищаха на куп машинисти
и за влака с очите сребристи,
ще напиша с небесно мастило
смела ода за всяко багрѝло.
До горите ще бъда вселена,
от мелодия звучна пленена,
а звездите така не разбраха,
че съм дума, прикрита и плаха.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados
