31 мар. 2019 г., 20:57

Движение 

  Поэзия » Пейзажная, Философская, Гражданская
469 0 2

Като Дъбово няма такава –
тъй красива и стройна тинтява.
През април висините лилави 
си припяват за минала слава.

 

Вечен път, на снагата ми мòрна
ѝ додея от влака за Горна...
Аз пътувам до други студенти,
на живота велик компоненти.

 

За ищаха на куп машинисти
и за влака с очите сребристи,
ще напиша с небесно мастило
смела ода за всяко багрѝло.

 

До горите ще бъда вселена,
от мелодия звучна пленена,
а звездите така не разбраха,
че съм дума, прикрита и плаха.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??