(в момента я работим тази песен с Ксетофон):

Ти си седнал във ъгъла,

задълбан в двоумения.

Но пак вдигаш наздравица

с отработени движения.

Имаш цял куп емоции

и своето мнение,

но слагаш своята маска

с отработени движения!

Пак отиваш на работа.

Тренираш свойте умения.

Като няк’ва маймуна

с отработени движения.

Виждаш, каквото ти казват.

Въпреки своето зрение.

Правиш се на удобен

с отработени движения!

Отбягваш всички конфликти,

но мразиш своите решения.

А отвън се усмихваш

с отработени движения.

Отдавна си се изгубил

във свойте съмнения.

Може би и любов правиш

с отработени движения!

Искаш да си непринуден,

но без притеснения

отново пръскаш заблуда

с отработени движения.

Искаш да кажеш нещо,

но пак чакаш вдъхновение

и пак пишеш поезия

с отработени движения.

Но ти си твърде специален.

Изпълнен си със презрение.

И галиш своето его

с отработени движения.

Губиш всичко най-ценно,

но без напрежение

махваш леко за сбогом

с отработени движения!

Това не е за пръв път.

И вече нямаш съмнения.

Ти си просто черупка

с отработени движения.

Не е и за последен път.

Но вече няма съмнения.

Аз съм просто черупка

с отработени движения.

Защо да имам отношение,

при положение,

че моето мнение

няма ник’во значение?