vyatur13 (Елена)
209 1586
19 feb 2014, 0:41

Двоен празник 

  Poesía » Otra
383 0 4

Луната се показа в пълен кръг,

загадъчно забулена в мъглата.

Предлагаше любов, като на търг

и дълго предизвикваше съдбата.

 

На масата сервираха храна

и виното с бутилката поредна.

Вън Трифон със голямата брана

премиташе пързалките си ледни.

 

Балонче валентинка тук до мен.

Очите ти не срещах. Сякаш празни

витаеха далече. Отчужден

те виждах в този двоен празник.

 

И думите минаваха в галоп

като камили в пясъчна пустиня.

А някога любовният въртоп

ни вдигаше без страх в небето синьо.

 

Дали е страх това – не знам,

отново да сме вихъра на танца.

Къде е тази думичка „Сезам”,

вратата към стометровата шанца?

 

Да литнем под учудено небе

над снежния масив пак само двама –

да те усетя теб, какъвто бе,

и да усетиш в мене тази драма.

© Елена Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??