Двоен празник
Луната се показа в пълен кръг,
загадъчно забулена в мъглата.
Предлагаше любов, като на търг
и дълго предизвикваше съдбата.
На масата сервираха храна
и виното с бутилката поредна.
Вън Трифон със голямата брана
премиташе пързалките си ледни.
Балонче валентинка тук до мен.
Очите ти не срещах. Сякаш празни
витаеха далече. Отчужден
те виждах в този двоен празник.
И думите минаваха в галоп
като камили в пясъчна пустиня.
А някога любовният въртоп
ни вдигаше без страх в небето синьо.
Дали е страх това – не знам,
отново да сме вихъра на танца.
Къде е тази думичка „Сезам”,
вратата към стометровата шанца?
Да литнем под учудено небе
над снежния масив пак само двама –
да те усетя теб, какъвто бе,
и да усетиш в мене тази драма.
© Елена All rights reserved.
