14 abr 2012, 20:38

Двубой

811 0 0

... Когато слънцето изтича и се скри,

аз намокрих ръцете си

и вчесах косите си...

Приклекнах и легнах...

на още топлата земя,

Затворих... широко очи.

Денят беше погълнал сълзите ми.

Ръцете усетиха пепелта...

Минаваше през пръстите.

Сърцето и душата се разминаваха,

сякаш не се познаваха...

    

Стой, спри!

Мислиш се за жертва ли?

Молитва ли ще те спаси,

или търпението ти?

Сърце ли нямаш, зла ли си?

Душа ли нямаш, помисли.

Любовта ти принадлежи...

            

Пепелта усети ръцете,

земята топлото тяло,

очите видяха деня,

сърцето прегърна душата.

... Нощта спокойно изтича.

Защото знам, че някой ме обича...


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....