Двубой

Apr 14, 2012, 8:38 PM

Poetry » Phylosophy

636 0 0

... Когато слънцето изтича и се скри,
аз намокрих ръцете си
и вчесах косите си...
Приклекнах и легнах...
на още топлата земя,
Затворих... широко очи.
Денят беше погълнал сълзите ми.
Ръцете усетиха пепелта...
Минаваше през пръстите.
Сърцето и душата се разминаваха,
сякаш не се познаваха...
Стой, спри! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Двубой

Искате да прочетете повече?

Random works