Двуцветни дилеми

Ако има бяло начало,

черен край не се очертава,

но защо тогава изцяло

двата цвята света покоряват?

Само гордо извила снагата

над двуцветия, наши душевни,

пъстровее се нежно дъгата,

бяло и черно не ще да погледне.

Вятърът люшка зелените клони,

реката бистрее и всичко промива,

черните нощи са със златни пагони,

белите дни от лъчите се скриват.

Синьо морето разпенва вълните,

сякаш е паднало в него небето,

бяло и черно е само в душите,

за да ритмува с два такта сърцето.

Има ли някъде пъстра причина,

черно да ражда бели проблеми?

Бяло без черно не може да мине,

то са двуцветни, световни дилеми...