13 мая 2014 г., 23:37

Двуцветни дилеми

477 0 0

Ако има бяло начало,

черен край не се очертава,

но защо тогава изцяло

двата цвята света покоряват?

 

Само гордо извила снагата

над двуцветия, наши душевни,

пъстровее се нежно дъгата,

бяло и черно не ще да погледне.

 

Вятърът люшка зелените клони,

реката бистрее и всичко промива,

черните нощи са със златни пагони,

белите дни от лъчите се скриват.

 

Синьо морето разпенва вълните,

сякаш е паднало в него небето,

бяло и черно е само в душите,

за да ритмува с два такта сърцето.

 

Има ли някъде пъстра причина,

черно да ражда бели проблеми?

Бяло без черно не може да мине,

то са двуцветни, световни дилеми...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...