May 13, 2014, 11:37 PM

Двуцветни дилеми

  Poetry
469 0 0

Ако има бяло начало,

черен край не се очертава,

но защо тогава изцяло

двата цвята света покоряват?

 

Само гордо извила снагата

над двуцветия, наши душевни,

пъстровее се нежно дъгата,

бяло и черно не ще да погледне.

 

Вятърът люшка зелените клони,

реката бистрее и всичко промива,

черните нощи са със златни пагони,

белите дни от лъчите се скриват.

 

Синьо морето разпенва вълните,

сякаш е паднало в него небето,

бяло и черно е само в душите,

за да ритмува с два такта сърцето.

 

Има ли някъде пъстра причина,

черно да ражда бели проблеми?

Бяло без черно не може да мине,

то са двуцветни, световни дилеми...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...