13 ago 2008, 7:03

Двуличие или другата аз

Poesía » Otra

1.1K 0 1

Сърцето ми е просто клетка,
а душата ми разкъсва я
и лицето е просто маска,
за заблуда слагам я...

И ръцете ми са просто клони
на дърво без корени немощно,
а очите ми слепи са, не виждат
от сладостта греховна заслепени...

А косите - паяжина от лъжи -
на красотата заблудата велика
и устните измами те шептят
в аленото на кръвта облени...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

render (Ру)

не спирай да бъдеш себе си..живота е просто кал в която трябва да газим...

2008-10-17T21:05:59+03:00

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0