Aug 13, 2008, 7:03 AM

Двуличие или другата аз

  Poetry » Other
1.1K 0 1

Сърцето ми е просто клетка,
а душата ми разкъсва я
и лицето е просто маска,
за заблуда слагам я...

И ръцете ми са просто клони
на дърво без корени немощно,
а очите ми слепи са, не виждат
от сладостта греховна заслепени...

А косите - паяжина от лъжи -
на красотата заблудата велика
и устните измами те шептят
в аленото на кръвта облени...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • не спирай да бъдеш себе си..живота е просто кал в която трябва да газим...

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...