13.08.2008 г., 7:03 ч.

Двуличие или другата аз 

  Поезия » Друга
708 0 1

Сърцето ми е просто клетка,
а душата ми разкъсва я
и лицето е просто маска,
за заблуда слагам я...

И ръцете ми са просто клони
на дърво без корени немощно,
а очите ми слепи са, не виждат
от сладостта греховна заслепени...

А косите - паяжина от лъжи -
на красотата заблудата велика
и устните измами те шептят
в аленото на кръвта облени...

© Снежана Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • не спирай да бъдеш себе си..живота е просто кал в която трябва да газим...
Предложения
: ??:??