30 ago 2004, 1:31

Дядо

  Poesía
1.7K 0 0
Все те помнех като бях момиче,
после споменът ми избледня:
нижеха се дните ми и тичах
към прегръдките ти все така.
Помня как веднъж ми каза мама,
че в съня си вечно си заспал
и не те боляло,хич не си се мъчил:
и аз запомних те така : засмян.

Преди това все бе различно:
заставаше на прага в утринта
аз мислех си че раците са във морето,
а не във хорските тела.

Понякога си плача вечер
за всички детски дни:
а ти си се превърнал в вечност
и в детско-старчески очи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гери Тушева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...