30 авг. 2004 г., 01:31

Дядо

1.7K 0 0
Все те помнех като бях момиче,
после споменът ми избледня:
нижеха се дните ми и тичах
към прегръдките ти все така.
Помня как веднъж ми каза мама,
че в съня си вечно си заспал
и не те боляло,хич не си се мъчил:
и аз запомних те така : засмян.

Преди това все бе различно:
заставаше на прага в утринта
аз мислех си че раците са във морето,
а не във хорските тела.

Понякога си плача вечер
за всички детски дни:
а ти си се превърнал в вечност
и в детско-старчески очи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гери Тушева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...